Табла - Начало

• За начинаещи

• Видове игри

• Такси

• Сигурност

• Турнири

• Промоции

• Правила

• Форум

• История

История на играта Табла

В най-тесния смисъл на думата, табла (backgammon) означава игра за двама души – в черно и бяло – всеки от които започва с 15 пула в позициите, посочени в диаграмата по-горе и ги мести, съответно, по посока на и обратно на часовниковата стрелка след хвърлянето на двата зара. Победител е всеки, който изтегли пуловете си от стартовата позиция на съперника си.

Сама по себе си думата означава "игра назад", може би защото победата до голяма степен зависи от това доколко съперника е изостанал или, което е не толкова вероятно, "защото пуловете, при вземането им, се изтеглят " (Етимологичен речник на английския език на Skeats). Първо, думата се появява през 1611 г. в англо-френския речник на Cotgraves, а след това в писмо от 1645 г. под наименованието «baggamon», което може да е жаргонното произношение за висшата класа.

Но терминът Табла има много по-широк обсег на интерпретация в пространството и времето.

От географска гледна точка, то има широко приложение за игра от сходен тип, която се играе в неанглоезични страни. Всички се играят на дъска с 12 деления, посочени по-горе, но иначе имат широк обсег от разнообразни характеристики. Някои използват три вместо два зара; някои се различават по стартови позиции; някои имат играчи, които движат пуловете в същата, вместо в противоположна, посока; някои имат различни видове победа; и т.н.

Исторически, наименованието важи със задна дата, на предшествениците на играта, която в Англия се е наричала Табла (Tables), играна от 14-ти до 17-ти век и преди това е носела латинското наименование Tabula, откъдето произхожда Tables. Но Табла e производен термин за ред малко различаващи се игри, сред които Irish, Doublet, Fayles, и някои други. Замяната на наименованието с Backgammon през 17-ти век най-вероятно се дължи на нарастващата популярност на разновидност на играта, с която сме най-запознати, което има корени в по-опростения вариант на играта, играна в Испания през 13-ти век под наименованието Todas Tablas.

Разширявайки смисъла на думата още повече, Backgammon е думата, използвана за цяла фамилия от сходни игри в много от най-старите цивилизации от познатото досега време. Наистина би било за предпочитане цялата тази съвкупност от игри да се нарича Tables, което всъщност е дума с по-силен генезис и се присъства, например, като Tavli на гръцки, Tauli на арабски, Tavole на италиански, Tafl на скандинавски, Tawl(-bwrdd) на уелски и т.н. За съжаление, би било прекалено да изискваме промяна на името.

Затова, когато говорим за историята на Backgammon, ние имаме предвид цялата история на Tables, а не само конкретната разновидност в англоезичния свят. Дори когато се говори за цялата съвкупност с названието Tables, се възприема евроцентрична позиция, тъй като сходни и може би игри-предшественици са били популярно и независимо една от друга играни в Азия.

Фамилията Backgammon

Предвид този обсег на приложение, важно е да се обърне внимание на общите характеристики на игрите от фамилията като цяло, като се направи съпоставка и разграничение с другите категории настолни игри.

Backgammon, в най-широкия смисъл на думата, е състезателна игра. В състезателната игра, двама или повече играчи движат пуловете от начална до крайна позиция след хвърлянето на зарове или други средства, генериращи числа на случаен принцип. Най-опростените състезателни игри са тези, в коио всеки играч мести само един пул, което не ви дава шанс да играете, и съответно да съставяте стратегия, и това ги прави игри, които разчитат изцяло на късмет.

По-сложните разновидности на състезателните игри, сред които са индийските игри Chaupar и Pachisi, и тяхното преобразуване в, съответно, Ludo (Великобритания) и Parcheesi (САЩ), всеки играч разполага с четири пула и като цяло има свободата да избира как да ги придвижва след хвърлянето на зара. Това въвежда елемента на умението и стратегията, който в първоначалния вариант, прилаган в Индия, се подсилва от факта, че игрите се играят от четирима – двама срещу двама – въпреки, че всеки мести само своите пулове.

Във фамилията от игри Backgammon или Tables, броят пулове се увеличава до 15 на играч (в някои от вариантите те са повече), като броят зарове може да варира от един до три. Това подсилва фактора умение дотолкова, че да измести фактора шанс, но не дотолкова, колкото е в абстрактните настолни игри без зарове като Шах и Го. Популярността на този вид игра, неувяхваща с векове и позната в почти всички кътчета по света, често се обяснява с това, че тя намира почти перфектния баланс между шанс и умение, което на свой ред я прави привлекателна за комарджиите, които обичат да контролират изхода на играта си и дори дава възможност на най-добрите да се издържат с нея.

Наскоро се появиха доказателства в подкрепа на отколешни догадки, че игри от този тип се играят от няколко хиляди години насам. Разбира се, прародител на Backgammon, или поне неин предшественик, се е играл в римски времена. Но дали съвременния вариант на Backgammon е продукт на непрекъсваема линия от наследяващи се една друга игри или е осъвременения вариант на персийската игра Nard, тепърва предстои да се докаже.

Добра стартова позиция за това историческо проучване дава Willard Fiske в недовършената си книга с подвеждащото название Шах в Исландия (Флоренция, 1905). Fiske разграничава три периода на развитие, към които в своята Оксфордска история на настолните игри (Оксфорд, 1999), съм приложил класическата четворка, представляваща класическите и праисторическите разновидности, класифицирани в следната схема:

• Състезателни игри от класически и докласически времена, чийто апогей е Tabula.
• Nard, от създаването си или най-ранна поява в югоизточна азия до девети век след Христа.
• Tables, европейската игра във всичките й разновидности от зората на първото хилядолетие.
• Backgammon, Tric-trac и други игри с висока степен на сложност от 15-ти век насам.

Състезателни игри от класически и докласически времена

Кралската игра на Ур

. Най-старият пълен комплект за настолни игри, открит досега, съдържа 20 квадратчета, някои украсени с розетки и разпределени в три хоризонтални реда, като централния ред съдържа осем квадратчета, други четири от единия край и два от другия. Всеки играч движи седем пула след хвърляне на три пирамидални зарове. Комплектът е открит от сър Ленард Уули през 1926-27 гг. в кралската гробница на Ур (на около 105 мили северозападно от Басра).

Играта на двадесетте

. Използва се дъска сходна на откритата в Ур и е позната като Играта на двадесетте заради броя квадратчета. Често се намира на едната повърхност на египетските игрални дъски, като от другата страна е по-популярната игра Senet. Тази игра е позната приблизително от средата на второто хилядолетие преди Христа в Вавилон, като по-късно е била възприета в Месопотамия и Иран. Всеки играч има пет пула, които вкарва от единия край на дъската и цели да ги придвижи до четирите квадратчета на противоположната страна на дъската, откъдето те се вадят.

Senet

Senet се е играел по време на египетските династии или между 30 и четвърти век преди новата ера. Дъската се състои от 30 квадратчета, подредени в три реда от по десет, а броя пулове на играч варира между пет и седем, като в крайния си вариант стига до пет в Новото царство (второ хилядолетие преди новата ера).

Щитове (Shields), палми (palms), кучета (dogs) и чакали (jackals).

Намерени са много останки от – вероятно – много по-стара игра, която се е играла с придвижването на копчета по 58 дупки на двустранно симетрична дъска, като тази на играта Cribbage, но с художествено оформление във вид на щит, двустранна брадва, палмово дърво и други. В зависимост от формата, играта се нарича Играта-щит, Играта тип палмово дърво или Играта на кучетата (или хрътките) и чакалите.

Grammai

Grammai е играта, която по всяка вероятност е дала началото на гръцкия предшественик на Tables. Игрите в древна Гърция не са добре известни, но Мъри (в История на настолните игри различни от шах, Оксфорд, 1953 г.) резонно заключава, че настолните игри в Гърция и Рим произхождат от по-старите игри в Египет, Ур и Палестина и че са възприети посредством средиземноморските острови. Играта позната като Grammai (което означава линии, начертани на повърхност), а по-късно като Дiagrammismos, въпреки че често е споменавана в гръцката литература, няма подробно описание освен неясна линейна рисунка, гравирана на гърба на метално огледало. Това, което посочва, е дъска, на която са гравирани 12 успоредни линии под прав ъгъл, които достигат, но не се допират, до надлъжните части на дъската. Няма зарове или игрални елементи, въпреки, че един от играчите е с вдигната ръка, с която току да направи хвърляне. Със сигурност такава дъска предполага игра на табла, но това не може да се твърди със сигурност. Но почти сигурно е, че се касае за следната игра.

Duodecim Scripta ("Дванадесетте линии")

Този римски еквивалент на Backgammon се е играл в Римската империя преди и малко след новата ера и от него са останали много останки, най-вече от зар тип куб и дъски, начертани на твърди повърхности, но останки от игрални елементи почти няма. Знае се, че всеки играч е имал по 15 игрални елемента, както е съвременния Backgammon и че са хвърляни три зара, както в много от вариантите на Tables. Най-ярката разлика, обаче, е, че се е играла на три реда от по 12 деления. В този смисъл, тя се различава от всички съвременни представители на игровата фамилия, но изглежда, е логическата усъвършенствана версия на древни игри, играни на три реда с различна дължина, чието начало се предполага е дала египетската игра на 30 квадратчета (а е възможно някои разновидности да са ги разширили до 36) и донякъде Кралската игра на Ур.

Tabula.

Приблизително в първите години от новата ера, римляните са създали – или са се натъкнали – на разновидност на Duodecum Scripta, която е съставена след намаляването на броя редове от три на два, като деленията си остават 12, и по този начин е създала игра, която до голяма степен прилича на Backgammon, ако не е и нейно копие. Новата игра добива популярност през първи век след Христа, като е била особено харесвана от император Клавдий, царувал през 41-54 г. «Бе дотолкова пристрастен към заровете,» казва Суетониус (в превода на Живота на 12-те Цезаря от Робърт Грейвз), «че публикува книга по темата и играеше по време на път на специална дъска, прикрепена към каретата му така, че да предотврати преобръщането й».

Tabula е играта, на която се дължи манията към комара, която властва в Рим до обявяването му за незаконен по време на Републиката. Глобата за игра на комар по всяко време, с изключение на Сатурналиите, е била четирикратния размер на залога, но законът се е прилагал рядко. (От gammoned.com. Би било добре да се спомене източник в подкрепа на твърдението.)

Думата, използвана от Суетониус по повод играта е Alea, което означава зарове (или по-точно казано «зар», в ед. число). С това си наименование остава и латинския от ранното средновековие, но в ежедневието се възприема като Tabula, което означава плоска повърхност, а по-широко тълкувание, маса или игрална дъска. С това си название тя преминава във Византия и оттам навлиза в гръцкия като Маса - Table (две срички), откъдето произхождат гръцкaта думa Tavli и всички европейски разновидности на думата. На таблата се посвещават четири епиграми на Агатияс от Мирна, една от която разказва за неудобното положение, в което изпада византийския император Зено (управлявал в годините 475-481 гг.). Причината за неудобното положение е туширано значително, като имаме предвид, че играта се играе в противоположни посоки (като играчите движат пуловете в обратни посоки, както е в съвременната табла) вместо в една и съща посока (същата посока от изходна позиция до близката част на полето), което изглежда представлява случая тук. И което ни кара да се двоумим дали Duodecim Scripta е игра, в която пуловете се движат в същата или противоположни посоки.

Така стигаме до период, който за Европа е разбираемо наричан Епохата на мрака (ранно средновековие). Това е период, в който са се случвали значими исторически съботия като великото преселение на народите и смяна на езиците, но за които почти няма писмени свидетелства, което прави трудно изследването на някои нишки на културната история и особено на игрите. Свети Исидор от Севиля (c.560636) споменава за игра със старо наименование Alea в енциклопедичната си творба "Origines", което предполага, че играта не е била забравена. Но в този момент, традицията за игра на табла от Епохата на мрака в Европа, е била възродена в условията на по-просветената ислямска цивилизация.

Персийски Nard

Ислямският вариант на европейската игра Табла е или е била персийската игра Nard. Съвременната разновидност на играта, която се играе днес в Иран, е почти идентична с англоамериканската или международната версия на таблата. Но едва ли можем да твърдим, че в първоначалните си варианти те са е играели по един и същи начин. Всички игри се развиват и значим механизъм в развитието на играта е непрекъснатото препредаване на игрови идеи («ludemes») чрез заемки и препратки от една на друга култура.

Името на играта за първи път се споменава в разширения вариант на вавилонския ръкопис "Талмуд" (300-500 след н.е.) като Nardshir. Nard означава цилиндричен дървен блок, а shir – лъв, който предполага произхода на дизайна на игралните елементи. За пръв път в съкратен вариант се споменава в средноперсийската романтична творба "Chatrang-Namak" ("Създаването на шаха "), персийската история от седми век, която разказва как шахът е бил пренесен от Индия в Персия.

Dewasaram, велик (но измислен, или поне недоказан автентично) индийски раджа, изпраща визиря Takhtaritus при Nushirwan, т.нар. Shahanshah (= царят на царете) на Персия (531-578), заедно с множество подаръци, сред които комплект за игра на шах, инкрустиран със смарагди и рубини. Те всички са предназначени за Nushirwan, но само срещу обяснение на естеството и използването на комплекта за игра на шах. Ако не направи това, това ще означава, че Nushirwan незаслужено носи ореола на величие и затова ще трябва да върне щедрите подаръци, като така изпълни условията на сделката. Тогава шахът не е бил известен на персийците, а Nushirwan е, най-меко казано, смутен. За щастие, проблемът се разрешава от мъдреца Wajurgmihr, който не само проумява, че подаръкът представлява военна игра, но и се досеща за целта на играта, както и за движението на пуловете и демонстрира уменията си като побеждава Takhtaritus 12 поредни пъти. who not only realises that this chatrang thing is a war-game, but also deduces the aim of the game and the movement of the pieces, and demonstrates his skill by beating Takhtaritus twelve times in a row. Като че това не е достатъчно и той създава една изцяло нова игра Nard, еквивалента на таблата и от името на Nushirwan го поднася на Dewasarm и го подлага на същото изпитание. Трябва ли да споменем, че никой в индийското царство не успява да разгадае правилата й. По същия начин, Wajurgmihr получава от Dewasarm, двойно повече подаръци и доходи и се връща в добро здраве и посрещнат с почести в Иран.

Ако тази история (преразказана в малко по-различен вариант в арабската книга от 11-и век «Книгата на кралете») дава поне литературно потвърждение на персийския произход на таблата, то този извод се подсилва от археологически артефакти, открити наскоро край Джирофт, югоизточен Иран. Сред намерените предмети са ниска табла, чиято повърхност е игрална дъска, която се състои от три успоредни реда на 12 кръгообразни игрови деления, оформени от сгъвките на четири змии. В центъра пространството е празно, което дели дъската на две крила и дава на установката изглед на Duodecim Scripta, римския предвестник на Alea/Tabula от три реда. Ако се приеме, че предметът датира от средата на третото хилядолетие преди Христа, изглежда, предшественикът на таблата е съществувал преди 5000 години.

Tрадициите и наличните данни сочат, че арабите са възприели както Nard, така и шаха от персийците след завладяването на териториите на днешен Иран през 7-ми век. Nard e първата игра, приета от арабите, и ислямската традиция сочи, че тя е съществувала още, когато Пророкът е бил жив, докато първото споменаване за шаха датира от времената след неговата кончина. Споменаването на Nard (но не и на шаха) в Gamara или вавилонския Talmud е било вмъкнато в Сирия през шести век и ранна препратка към двете игри има в писмо на Халиф Махди, който смъмря населението на Мека за разпуснатите нрави като играенето на тези игри. Въпреки наставленията, и двете игри се превръщат в неотменима част от арабската култура в следващите няколко века. ElAdli, първият арабски автор на практическия наръчник за игра на шах от средата на девети век, също така се счита, че е съчинил книга за Nard (но нейно копие не се е съхранило досега), а през 12-ти век Мухамад Сукайкер от Дамаск пише книга, която да докаже превъзходството на шаха пред Nard.

Играта продължава да се популяризира на север, като стига до Грузия, до калмиките в Централна Азия, степите северно от Астрахан и в Декан, до Китай, а оттам до Корея и Япония, както и на запад, като прониква в Европа чрез завладяването на Испания от маврите.

Обиколка из Ориента

Твърденията, че Индия е родното място на Nard/Backgammon, не са широко приети, но няколко разновидности на играта се споменават под названието Pasakakrida в «Manasollasa», както и в енциклопедията на санскрит от 12-ти век от принца на династията Calukya. Особено внимание заслужават шестте стартови разположения, едно от които е това, което се смята за стандартната или традиционна подредба. Дотолкова, доколкото мога да твърдя това, това е най-ранната атестация за играта. Въпреки това, състезателните игри никога не са се радвали на широка популярност, защото това е родината на местната игра Chaupar.

Китайският еквивалент на таблата, Shuang-lu ("Двойните шестици"), познати с това название от шести век, когато в Историята на южната династия се споменава за игра, играна през 549 година от бъдещия император Юан с един от министрите му, и е останала в Китай в класическия си вариант до началото на 19-ти век. Рисунка на дървена платформа от 14-ти век изобразява двама играчи на традиционната дървена маса, с огънати нагоре краища и повърхност, която представлява игралната дъска. Пуловете – с класическа подредба за начало на играта – не са плоски дискове, а са издължени и тънки и напомнящи формата на бутилка. Друга отличителна черта на китайската игра е, че 24-те пула са буквално пулове (или розетки с орнаменти) вместо издължените триъгълници на западната игра Табла или правоъгълниците на древните предшественици на играта и че лентата деляща двата реда от по шест деления от всяка страна е по-широко от познатото на запад и е орнаментирано с издължен сочещ навътре полумесец. Най-ранната версия на китайската дъска или маса от този тип, намерена в Астана в източен Ксинджанг, много наподобява намерената в гробница от 4-ти или 5-ти век в Балана, Судан. Последната се счита, че е внесена от Рим и че представлява вида табла, широко разпространен в Римската империя. (Орнаментирани дъски за игра на табла тип Duodecim Scripta също са познати.)

Открити са и по-опростени дъски с правоъгълни деления, като най-старата е от будистка гробница от 6-7 век в Ксиан. Други ранни китайски игри от тази фамилия включват Wu-shuo («Държащите пики») и Chang-xing («Дългия март»). И двете съществуват до 12-ти век, но много местни варианти на Shuang-lu още се играят по това време. Някои от тях са описани в декларация на Hong Zun (1120-1174 гг.), който прави следното наблюдение:

"В област Ян (Провинция Хебей), магазините за чай често предлагат игрални дъски, като във всеки магазин има пет, шест или повече от 10 дъски. Играчите често вземат дъски под наем срещу парична такса. По същия начин, страноприемниците и магазините в Зонгжу (Провинция Хенан) предлагат комплекти за игра на шах. Всяко китайско или хитанско семейство разполага с дъска за игра на маса. Дори когато пътуват на кон, разполагат с асистенти, носещи дъската. Заровете се слагат в малко кожено джобче." (Извадка от статия на Андрю Ло в "Азиатските игри: Изкуството да се състезаваш", N.Y. 2004.)

Хонг също казва: "Shuanglu носи началото си от западна Индия и прониква в Китай по време на династията Вей на фамилията Чао, което е доказателство за трайна (но неоспорима) традиция по отношение на произхода й. Тук е мястото да се отбележи, че издължените и конусовидни фигури не са типични за други китайски игри като Wei-qi (= Go), но са в Индия и Персия.

От Китай Shuang-lu прониква в Ориента, като в Корея възприема названието Ssang-ryouk, в Япония – Sugoroku, или понякога Ban-sugoroku, за да бъде ясно разграничена от създадена по-късно и различна игра. Sugoroku е най-старата игра, играеща се на маса в Япония. Тя се радва на огромна популярност в средновековието до началото на 17-ти век, когато от запад прониква Backgammon. В хроника от осми век пише, че император Джито забранява sugoroku "защото, в очите на висшата администрация на страната, играта насърчава хазарта и пристрастилите се забравят за работата и синовните си задължения". Играта е особено популярна сред аристокрацията, а от 12-ти век насам играта се администрира от държавни служители. Освен, че представлява игрална дейност, Sugoroku служи за необичайни ритуални цели при раждане на дете. В dневник от 14-ти век се споменава за ритуал в стая в съседство със стаята на родилката, извършен от два последователни царски придворни и по време на молитва за безпроблемно раждане се казва, че ритуала на хвърляне на зарове няколко дни след раждането се е извършвал в аристократичните семейства до ранния модернизъм. В края на 19-ти век, японското правителство поема активен курс към озападняване, което води (освен много други неща) до заклеймяването на Sugoroku като носеща белезите на остаряло феодално минало. Западната версия на таблата се радва на особена популярност до края на Втората световна война.

Tables в средновековна Европа

Несъмнено, Nard навлиза в Европа с превземането на Испания от маврите през осми век или чрез търговския път прокаран до Италия, или по двата начина. Контактът с ислямския свят бе ключов за залеза на Епохата на мрака в Европа. Възходът на културните дейности в първите векове от второто хилядолетие от новата ера, както и писмените свидетелства за това, сочат, че през този период се възражда интереса към настолните игри, а по-късно – през 14-ти век – идва ред на картите и игрите с карти, още една заемка от арабския изток. В този период е разцвета на таблата на европейския континент, като основното й име в писмените свидетелства е Tabulae (на латински) и съответните еквиваленти на местните езици като Tables на френски и английски, Tavole на италиански, (Wurf-)Zabel на немски, Tavli на гръцки и т.н.

Ако се запитаме дали Tables представлява естественото продължение на европейската традиция от времената на римските игри Tabula, Alea и Duodecim Scripta, или е прекия приемник на арабската версия на Nard, oтговорът със сигурност ще е – комбинация от двете. Няма причина да се вярва, че римската игра е била изцяло забравена през Епохата на мрака. По-вероятно е, че с навлизането на Nard, новата игра – със сигурност проникнала в няколко варианта – просто e станала част от съществуваща традиция, която е била повлияна в по-голяма или малка степен в различните точки на проникване. Важно е да се запомни, че Tables не обозначава, както и навремето, една фиксирана и непроменяема игра, а по-скоро широка гама от сходни игри, играни на дъска от 24 деления с (обикновено) 15 бели и 15 черни фигури и два или три зара – както се играе и сега. Това е факт, който се пренебрегва в днешни дни заради културната хегемония на англоамериканската версия на таблата, Backgammon. Някои от тези игри се играят с три зара и всички пулове или се махат от игралната дъска или се натрупват на позиция едно по начин, типичен за римската традиция; други се играят с два зара и са с фиксирана стартова позиция (като съвременната табла – Backgammon), което е типично за повечето източни варианти на Nard и вероятно за персийската игра; а трети са разновидности на различни комбинации на двете традиции.

По волята на случая, можем да отбележим, че думата "tabula", първоначално обозначаваща дъската, на която се играе, както и самата дъска, по-късно приема наименованието «tabularium» (откъдето идва съвременното наименование на играта на френски - tablier), което вече означава дъската, на която играят «tabulae» или «фигурите». И така, Tables, в множествено число означава фигури. По същия начин французите говорят за шаха в множествено число – «Echecs», защото това означава «играта, играеща се с фигури за шах на разграфена дъска» - като така се модулират главно квадратни форми в предимно кръгли фигури! (Названието Merels (или Morris) обозначава другата известна настолна игра от този период и също произхожда от дума, обозначаваща «игрални фигури».)

Един по-нататъшен – и може би успореден – процес на развитие довежда до модулирането на значението на думата табла в четвъртина от tabularium. Според някои конотации, Tables предполага две четвъртини откъм всеки играч (гледано по надлъжната страна), или двете четвъртини отдясно и ляво на дъската след разделянето на дъската от (напречната) лента. Този смисъл на думата е особено уместен с развитието на типичния европейски вид дъска, която се състои от два скрепени дървени елемента с повдигнати краища от едната страна. При затварянето във вид на кутия с игрални фигури за шах, табла и игрите Draughts, Merels или Fox & Geese, външните повърхности представляват разграфена дъска от едната страна и дъска за игра на Merels/Fox&Geese от другата, като тези игри се играят «без (=извън) масите», за разлика от тези играещи се «на масата» - т.е. игри като табла и сродни на нея – след отваряне на кутията. Формата, получена от скрепяването на двете половини, също дава начало на практиката за наричането на игралната дъска «двойка маси» в средновековния английски.

Познанията ни за Tables от средновековна Европа произтичат от ред източници, като Англия е сред страните, възприели играта в ранен стадий. В Exeter Book, сборник от англосаксонски стихотворения от 10-ти век, се говори за двама играчи «седнали на маси» (очевидно играещи, а не седнали на самата маса), a ръкопис от Британския музей (Kings 13 A.xviii) описва осем игри от фамилията, играни около 1300 г. след новата ера. Първата, наречена Ludus Anglicorum (играта на англичаните), се счита за една от най-популярните и затова на нея се отделя особено внимание. Тя не представлява добре познатата табла (Backgammon), а по-скоро английският вариант на испанската Emperador и италианската Testa. Играе се с три зара, или два и първоначално трето хвърляне до 6; всеки играч започва с 15 фигури от отсрещната стартова позиция; има и позиционни степени на победа, наречени "limpolding" (накуцване) и "lurching" (изоставяне). Стартовото разпределение на фигурите в играта с три зара (наричана понякога Дългата игра, Дългата табла и други сродни) напомня предимно на това познато от римската и арабската традиция.

Много по-представителна от този сравнително мъгляв ръкопис е забележителната книга за игрите, съставена от испанския крал Алфонсо Мъдрия най-вероятно през 1283 година. Ръкописът на Алфонсо – оттук нататък накратко ще бъде наричан «Алфонсо» - с красиви илюстрации съдържа описания на различни игри, сред които шах, зарове, табла и Merels, някои от тях много добре познати, други очевидно създадени или прекроени специално за целите на испанския кралски двор. В книгата са описани близо 15 варианта на таблата, сред които е Emperador (Дългата игра) и игра, сходна на съвременната табла, и с име Todas Tablas (Всички маси). (Причините за това название не са обяснени достатъчно добре, но вероятно то произхожда от факта, че в първоначалното разпределение на фигурите се включва поставянето на собствени фигури във всяка четвъртина на дъската, за разлика от игрите с римска традиция, в които те се вкарват и се струпват до позиция едно.)

Други значими документи от Франция, Италия и много други европейски страни свидетелстват за широката популярност на различни игри на Tables до 15-ти век, когато те срещат сериозната конкуренция на нововъведените игри на карти и се наблюдава отлив на играчи на табла с влечение към хазарта, както и на подобрените версии на шаха и Draughts, които са привлечени от интелектуалното предизвикателство. Тези обстоятелства, наред със силно намалялото население след Черната смърт и последващото му обновяване със значително по-младо население, води до намаляването на броя разновидности на таблата до един или два основни варианта на Tables с правила, прекроени според предпочитанията на различни страни. И така, например, французите разработват своя собствена игра Tric-trac, игра, която разчита на конкретни конфигурации за набиране на точки, а германците – играта Puffspiel, игра, в която фигурите се движат успоредно, а не в различни посоки.

От Irish към Backgammon

Любопитно е, че в Англия най-популярната игра от този тип през 16-ти век се е наричала «Irish». За първи път, това название се споменава през 1588 година и тепърва предстои да се обясни неговото произхождение. Играта се доразвива до Backgammon към края на същия век, като за първи път – както вече казахме – играта се споменава с това й наименование през 1611 година.

Две са основните нововъведения, които разграничават Backgammon от Irish: чифтовете се отиграват два пъти и се въвеждат няколко вида победа в зависимост от това доколко голямо е изоставането на съперника. По-точно, печелите една точка, ако към момента на изваждането на последния пул вашият съперник също е на етап вадене на пулове. Печелите две точки, ако побеждавате с хвърляне на чифт, и три точки или «Backgammon», ако приключите преди вашият съперник да е извадил пул. Победа с четири точки се присъжда, ако съперникът не е извадил нито един пул, а последното ви хвърляне е чифт. По случайност, играта може да е приела това наименование от нововъведената тройна победа, когато съперникът e «назад в играта», но няма съмнение, че буквалното значение на името на играта е «назад в играта». Понякога се появяват предположения, че произходът на думата се корени в уелската дума «bach» (=малко), но те са толкова малко вероятни, колкото и отдаването на произхода на думата пингвин на съчетанието от двете уелски думи «pen gwyn» (= бяла глава). Наименованието на английската дума «gammon» може да напомня на част от бекон, но по-достоверната интерпретация е, че произхожда от думата от 17 век «gamen», остарялата форма на думата «game» (игра). По-късно, спечелването на две точки след победа при хвърляне на чифт се отменя; първоначалната победа с backgammon (три точки) вече дава две точки и се преименува в gammon; а тройната победа с backgammon получава конотацията, позната днес.

Идеята за степенуване на победите не е била изцяло нова. По-ранните варианти на Tables включват двойна победа или "lurch", която се постига, ако съперникът не успее да извади нито една фигура. Тъй като тази интерпретация по волята на грешка, произтичаща от объркването на играта с Cribbage, може би трябва да запомним, че тя вече документирана в референцията по-горе като Дългата игра или Ludus Anglicorum. (В крайна сметка, думата е заемка – през френския – от немска дума, значеща леворък или може би по-уместно «стъпил накриво»). Очевидно, Backgammon си е съперничел до известна степен с прекия си предшественик, както се споменава в писмо от 1645 година: «Въпреки, че си научил играта Baggamon, не трябва да забравяш Irish, която е доста по-солидната и сериозна игра».

Няколко игри, "играещи се на маса", все още се играят през 17-ти век и се споменават в три източника от тези времена – «Compleat Gamester» (Съвършеният играч) от 1674 г. на Чарлз Котънс, «Book of Plaies (=Игри)», написана приблизително по същото време от Франсис Уилъгбис и която се състои от написани на ръка записки в голям дневник, съставян през няколко години и «Academy of Armory», издадена през 1688 година от Ранди Холмз. Освен това, Томас Хайд пише (на латински) история на настолните игри, където основно се обръща внимание на «Nerdiludus», игра на Nard, най-вече за тесногръдите, но се концентрира повече върху езика и литературата по тази тема, а не върху самите правила на играта.

Котън описва, по начин, който подразбира степенуването на игрите по статус, игрите Irish, Backgammon, Tick-tack, Doubles, Sice-Ace и Catch-dolt, последните три от които той заклеймява като «губи-време… абсурдно занимание». Холм следва същата подредба и следователно може да се игнорира, защото не добавя нищо съществено. Уилъби – по-обстоен, по-информативен, и по-интересен за четене, тъй като той пише единствено с цел забавление – започва с описанието на игралните принадлежности, а след това продължава с описание на правилата на игрите Doublets, Tick-tack, Irish и Backgammon.

За Irish, Котън казва: "лесна игра, но изисква доста умения, за да я играеш добре, особено по-нататъшната игра. Тя може да се научи само след наблюдения и практика." Уилъби добавя технически детайли, но което е по-забавно, се пита дали се нарича така, защото е била изобретена от ирландците. Следва коментар: «Превърнало се е в пословица – ирландецът умира само, когато главата му бъде отрязана», което вероятно предполага, че играта се печели само след ваденето на последния пул.

Tick-tack е еквивалента на френския French Tric-Trac, и има своята собствена терминология. Както казва Котън, "Някои играят играта с Toots, Boveries, и Flyers; Toots се случва, когато пуловете са преместени с собственото поле и се изискват малки зарове ... Boveries е, когато има фигура на 11-та позиция на дъската и друга на същото място и съперникът е готов да направи същия ход. Flyers е, когато се прехвърли фигура към собственото поле преди съперникът да е направил това ..."). Уилъби използва сходна терминология, където Rovers има същото значение като Flyers, и дава списък от римувани и "абсурдни имена и фрази", които целят да обозначат конкретни хвърляния на заровете, така както днес има бинго жаргон в Англия. Например, "Trey-Ace " се е превърнал в шеговитото "Trash and trumperie" (Изхвърли на боклука и надуй рога на победата), Cinque-ace в "Sing Alse and Ile Whistle" (Пей и свирукай), и т.н.

(По случайност, числовите термини ace (единица), deuce (двойка), trey (тройка), quater (четворка), cinque (петица), sice (шестица), които обозначават хвърлянията на зара и донякъде за игралните карти, са остатъци от англо-нормандския и френския, използван от Уилям Завоевателя и наследниците му в продължение на 200 години след незаконната окупация на Англия през 1066 г.)

Doublets най-много наподобяват игрите от типа Затвори кутията по това, че играчите вкарват фигурите си след хвърляне на заровете, а след това – без да ги местят, когато са преместени на нужните места – използват следващата серия от хвърляния, за да ги извадят отново. Уилъби казва: «Това е най-детската игра на Tables, в която всичко се основава на шанса и кажи-речи без никакво умение.»

Sice-Ace (Котън), казва Мъри в своята "История на настолните игри, без шаха", стр. 123, е обикновена игра на зарове, но не от типа на Tables, но според описанието на Котънс правилата са й като тези на таблата.

Правило на Catch-Dolt (Котън) е, че се играе от четирима, и когато една двойка партньори извадят всичките си пулове, те продължават игра, като хвърлят заровете, докато не извадят пуловете на своите съперници и шамаросват ръцете на своите съперници за всеки техен пул.

Никой от тях не удостоява Backgammon с челно описание. В книгата на Уилъби, описанието на Backgammon е на последно място и завършва този раздел с коментара: «От всички игри на Tables, Irish е най-добрата». Но той не разчита добре очевидното. През 1694 г., Томас Хайд описва Backgammon като най-разпространената игра («usitatissimum») на Tables и несъмнено бе прав. До този момент, терминът «Tables» вече не се използва, възприема се Backgammon.

Vicarious interlude

Към края на 18-ти век, Backgammon се нарежда на челна позиция сред настолните игри в Англия. Но челна в сравнение с кои игри? В началото, тя е водеща по популярност сред буржоазията и аристокрацията, съдейки от факта, че Едмънд Хойл, след успеха на изключително влиятелната Монография на Уист от 1742 г., обръща внимание на Backgammon. Твърди се, че той е първият автор, записал правилата на играта, но всъщност както и във всички негови творби, той взема за даденост, че всеки знае правилата и се концентрира върху начините за усъвършенстване на стратегиите или поне тя да бъде играна успешно. Но по-късно, очевидно тя губи популярността си, особено в градовете. Това е ерата, в която кафенетата са били заменени като места за игра от клубовете на благородниците, където основните хазартни игри са били няколко разновидности на игра на карта, заедно с ЕО, предшественика на рулетката. Играчите на по-интелектуални игри в същото време фокусират вниманието си повече върху шаха, а и върху Draughts.

Литературата от този период асоциира Backgammon с комфортната, но фалшива изтънченост на селските свещеници. В писмо до свой приятел в страната, Дийн Суифт саркастично пита: "Доколко добре се познаваш с викария на енорията; можеш ли да играеш Backgammon с него?" Това е предпочитаното хоби на Оливър Голдсмитс «Викарият на Уейкфийлд» (1766 г.), който ни разказва за забавленията на неговото семейство

"Разходки, пиене на чай, танци из природата и игри съкращаваха остатъка от деня, без помощта на карти, тъй като мразех всички видове игри, освен таблата, на която от време на време аз и стария ми приятел залагахме по пени-две. Не мога да пропусна и друго потресаващо обстоятелство, което се случи при последната ни игра; исках да хвърля четворка, а вместо това хвърлих едно и две пет поредни пъти".

А през 1735 г., Соам Дженинс сбито обобщава във възхитителен куплет

Предпочитани книги, стабилни коне, полезен алкохол / билиард, табла и викарият.

В началото на 19-ти век, Джоузеф Стрът отбелязва в «Спорт и хоби на населението на Англия» - «Наистина таблата се среща доста често в провинциалните къщи; но достатъчно е да се хвърли по-обстоен поглед, за да се разбере, че някои фигури са счупени, заровете – изгубени, или нещо друго, което прави таблата неизползваема.» Backgammon със сигурност е развлечение, което не е подходящо за компании, по-скоро обществото се забавлява с игра на карти; затова не е учудващо, че картите се превръщат в предпочитано забавление."

От литературни източници, може да се заключи за не толкова добрия имидж на Backgammon. Така например, Джейн Остин, съвременник на Стрътс и дъщеря на провинциален свещеник, обича да разказва за игри на карти във всички нейни новели и почти не споменава за играта Backgammon.

Възход през 20-ти век

Възходът на таблата през 20-ти век датира от въвеждането на контриращия куб в един от американските клубове през 20-те години на миналия век. Този инструмент за качване на ставките има шест страни с числа 2-4-8-16-32-64. Играта започва с единичен залог. Някой от играчите, преди да хвърли заровете, може да предложи удвояването на залога чрез предаването на зара от страната на игралната дъска. Ако съперникът се откаже, предложилият удвояването на залога печели единична игра; ако не, играта продължава с удвоена заложена сума. След това, играчът удвоил залога, когато дойде неговият ред, може да предложи учетворяване с куба сочещ 4 от другата страна на дъската… и т.н., следвайки същия принцип. Все още е възможно да се спечели «gammon», като по този начин удвоява сумата, показана от контриращия куб, но «backgammon» с тройна заложена сума, чието име дава името на играта при въвеждането й през 17-ти век, сега обикновено не се използва, освен ако няма предварителна договорка за това.

Всеки говори за този инструмент като за съвършено модерно изобретение, което никога не би хрумнало на хората от античността, но от гледна точка на историците, то не представлява нещо ново. В края на 17-ти век, Франсис Уилъби описва процеса на контриране и повторното контриране на ставките в Ticktack, което създава варианта, наречен от него Vie Ticktack. През 12-ти век се дава съвета «Manasollasa», в раздела на Pasakakrida, на позиции в рамките на играта, при които е за предпочитане да се контрира.

Следователно изобретението от началото на 20-ти век не е в създаването на самия принцип на контрирането, а по-скоро контрирането чрез допълнителен контриращ куб, което има и допълнителна заслуга за поставяне на горен лимит за сумата на двойния куб. При всички случаи, Backgammon в англо-американския вариант се е превърнал в мода от двете страни на Атлантика към края на 1960-те години и стига до мания през 1970-те години. През 1976 г. се провежда първият годишен световен турнирен шампионат, който се провежда ежегодно в Монте Карло от 1976 г. насам. През 1972 г., победител в шампионата е Осуалд Джейкъби, който съвместно с Джон Кроуфорд, две години по-рано пише първата сериозна англоезична монография, посветена на играта от 1743 г. насам със съчинението на Хойл.

(Доста сериозна, в исторически и аналитичен смисъл, но в никакъв случай тежка по отношение на четивност, и анекдоти като следния й вдъхват живот: "Във всички хазартни игри се наблюдава синдрома на губещия, който кара хората да продължават дори, когато губят и да продължават и след като са дълбоко в дупката. Контриращият елемент в backgammon прави синдрома още по-опасен. От психологическа гледна точка, е много по-лесно да се каже: «Да започнем с куба на 2 или 4» отколкото «Нека удвоим ставките». Освен това, синдромът кара губещия да контрира по-рано от необходимото и да приеме контра, която би трябвало да откаже. Може да се случи почти всичко, когато играчът е обзет от синдрома на губещия. Следният случай се случва в един от най-добрите клубове в Ню Йорк. Младеж със скромни средства започва игра със залог от пет долара за точка срещу доста по-рутиниран, богат и по-стар член. Късметът бе на страната на по-младия, но съперникът му отчаяно контрирал и контрирал повторно и така младежът се оказал на печалба от 125 долара. Губещият настоявал да започне всички игри при 2 и на практика накарал младежа да се съгласи. При следващата игра, кубът е бил на 4, след това – на 8, и накрая – на 64. Нито един от тях не помогнал на губещия. Той просто загубил повече и в края на краищата загубата му била в размер на 100 хиляди долара. Богаташът, който предизвикал покачването на ставките, дори и след настоятелните протести на младежа, казал: «Не виждам смисъл да ти плащам. Ако ти беше загубил, ти нямаше как да ми платиш.» И така, той предложил наместо това да плати пет хиляди долара. Съперникът, който спокойно изслушал обидите и се държал достойно през цялото време, отговорил: «Знам, че не бих могъл да ти платя 100 хиляди, но бих платил всичко, което съм изгубил. Ти продължи да контрираш, за да компенсираш згубите и сега трябва да платиш всичко, което си загубил. Удоволствие е за нас да докладваме, че когато богаташа се осъзнал, той изплатил цялата си загуба. Никак не сме привърженици на залагания с толкова високи ставки, но вярваме, че всеки трябва да изплати дълговете си.")

През 1970-те години се дава началото на компютърния анализ в играта и се развива софтуера за игра на табла. И действително, Backgammon се превръща в един от най-забележителните успехи в света на електронните игри. Играта се поддава много по-лесно на анализ от шаха, например, в няколко аспекта. Например, играта е линейна, а не двуизмерна. Също така, една игра никога не може да завърши наравно, затова анализът е предимно аритметичен. Най-ранният сериозен опит да се създаде програма за игра на табла е на група специалисти с водеща фигура Ханс Берлинер и той води до създаването на оценъчния механизъм на позициите BKG. През 1980 г., софтуерът печели срещу световния шампион Луиджи Вила, въпреки че се предполага, че успехът по-скоро се дължи на краткостта на мача и на очевидното нежелание на Вила да играе сериозно както би трябвало да направи. През 90-те години, Джералд Тезауро създава TD-gammon, който губи с малко – 40-39 - от бившия световен шампион Бил Робърти. Тезауро изчислява, че TD-gammon е по-силния софтуер от BKG с близо 0.35 точки на игра и се доближава до нивото на настоящия световен шампион. С приноса на позициите на дъската наред с основни познания за игра на табла и мрежата, създадена на случаен принцип, TD-gammon се упражнява с отиграването на 1.5 милиона игри срещу себе си, което е дало възможност на софтуера да придобие умения от световна класа.

Плодовете на тази технология са (a) разпространение на софтуерните програми, които дават възможност на играчите да придобият вкъщи уменията на победителите в по-ранни световни шампионати и (b) огромна популярност на играта Backgammon в казина, шампионати и частни игри в Интернет, което я нарежда по популярност редом с покера и Blackjack.

Електронният възход на международната версия (т.е. англо-американската) по никакъв начин не е намалила популярността на други игри от същата фамилия. Acey-Deucey остава популярна в Америка; французите все още играят Trictrac, а германците - Puffspiel. А всеки, посещавал югоизточна Европа и Близкия изток, ще види със собствените си очи непресъхващата популярност на ред местни варианти на играта. В Гърция, тя се нарича Tavli, в Турция – Moultezim, а още по- на север, в Русия - Narde. От сайт, посветен на разновидностите на Backgammon, можете да последвате линкове към игрите Ace-Deo, Ace-Mid Switch, Acey-Deucey, American Acey-Deucey, Backgammon to Lose, Backgammon 1931 Rules, Backgammon 1969 Rules, Backgammon 1970 Rules, Blast Off, Blocking Backgammon, Chasing the Girls, Chouette, Crazy Narde, Domino Backgammon, Doublets, Duplicate Backgammon, Dutch Backgammon, Eureika, European Acey-Deucey, Fayles, Fevga, French Backgammon, Gioul, Grande Trictrac, Grasshopper, Greek Acey-Deucey, Greek Backgammon, Gul Bara, Handicap Matches, Hyper-backgammon, Irish, Jacquet, LongGammon, Mexican Backgammon, Misere Backgammon, Moultezim, Nackgammon, Narde, Never-Finishing Game, Old English Backgammon, Pin Game, Plakoto, Plakoto Express, Poof, Portes, Propositions, Roman Backgammon, Roll-Over, Rosespring Backgammon, Russian Backgammon, Shesh Besh, Snake, Swedish Tables, Tables, Tabula, Takhteh, Tapa, Tavla, Tavli, Tawula, Tourne-case, Trictrac, Turkish Backgammon, Two Rolls versus Choice.

Описаните по-горе възможности не претендират за изчерпателност, като привържениците на играта табла продължават да измислят нови и нови варианти на играта. Някои от тях от време на време се качват в newsgroup, посветен на играта.

Нагоре